ГРУПА ГРАД ЗА ВЪЗРАЖДАНЕ НА АРХИТЕКТУРНИТЕ КОНКУРСИ В БЪЛГАРИЯ И СПИРАНЕ НА БОЗАТА ПО УЛИЦИТЕ

КОИ СМЕ НИЕ?

Ние сме група млади български архитекти загрижени за развитието на българската архитектура  и градска среда. Не сме анонимни, всеки от нас застава с личната си позиция зад общата кауза: да спрем подмяната на ценностите в българската архитектура и да защитим обществения интерес в публичните инвестиции. Нашата първа цел е да променим порочната практака във възлагането и избора на проектанти на инвестиционни проекти в обществения сектор. Ще се опитаме да привлечем вниманието на широката общественост и да ангажираме с нашата кауза максимално голям кръг от съмишленици от сферата на медиите, изкуството, науката и бизнеса. Заедно ще упражним натиск върху управляващите да предприемат необходимите стъпки запромяна в законодателството и практиките свързани с неговото прилагане.

ЗАЩО?

През години сме свидетели на грубо погазване на основни принципи за защита на обществения интерес при проектирането и строителството на обществени сгради и градска среда, свързано с изразходване на публични средства и усвояване на средства по европейски програми.

Архитектурни конкурси не се правят! Обществените обсъждания са формални! Няма реално съревнование и обсъждане на идеи, не се търси мнението на професионалната общност! Нарушен е основополагащият баланс в разпределението на отговорностите между основните участници в инвестиционния процес: Възложител- Проектант- Строител. Авторът на тези "проекти" липсва от публичното пространство за да защити „авторската” си визия! Проектантът  го няма и за да отстоява и защитава обществения интерес. Той е скрит зад интересите на определен кръг от строителни фирми, доминиращи в инвестиционния процес, както и зад некомпетентността на администрацията. Очевадни са основните мотиви за липсата на легитимност на Архитекта в инвестиционния процес: експресно усвояване на средства, за да може администрацията да се похвали пред Брюксел, напомпване на определен кръг от строителни фирми с цел тяхното оцеляване в кризата, подържане на ниско качество и неспазване на технологичните процеси за постигане на по-голяма печалба.

Като последствие на тази порочна практика се създават посредствени архитектурни обекти с ниска естетическа стойност, натрапчива липса на креативност и без стремеж за съобразяване с околната среда. Тези архитектурно-строителни „постижения” се отличават с творческо безсилие по отношение на архитектурното послание и по никакъв начин не коресподнират с тенденциите в съвременната архитектура.

Смущаващ е начинът по който се представят постфактум тези обекти в публичното пространство, като нещо „забележително” и „невиждано”, „най-най”, и преди всичко – без алтернатива. Фокусът е изместен далеч от архитектурата, липсва професионален анализ, а всеки критикуващ е определен като зъл враг на напредъка.

Като граждани и професионалисти не можем да се примирим със сегашната ситуация и сме силно загрижени за последствията от пропуснатите ползи от похабяването на сериозен финансов ресурс, водещи до обезличаване на обкръжаващата ни среда и отдалечаването ни от съвременните развити общества.