02

КОНКУРСЪТ Е МЪРТЪВ, ДА ЖИВЕЕ КОНКУРСА!

Коментар на ГРУПА ГРАД относно конкурса за площад „Света Неделя“

В най-новата история на София трудно можем да се сетим за обявяването на истински архитектурен или градоустройствен конкурс за градско пространство, квартал, площад. Казваме „истински“, защото етикетът „конкурс“, знаем, с лека ръка се лепи тук и там от столичната администрация, а резултатите от анонимните инжeнерингови проекти, спечелили търгове по Закона за обществените поръчки или просто възложени като „ремонтни работи“, са ни до болка познати. Неколкократно сме обявявали нашата позиция, че без прозрачност и провеждане на архитектурни или градоустройствени конкурси (истински, разбира се) ще се отдалечаваме все повече от цивилизования свят и за жалост ще свикваме все повече с обкръжаващата ни посредственост.

Няма съмнение, че новината за обявяването на международен архитектурен конкурс за интервенция в самото сърце на София беше дългоочаквана. Площадът „Света Неделя“ и ареалът около него са изключително интересни в градоустройствен и исторически план. Напластяванията от хилядолетна история, концентрацията на храмове от различни религии и културни/политически строеве от Древността до наши дни безспорно сформират уникалния дух на мястото. Тази рядка сплав от културни натрупвания и превратности на историята прави мястото културен и урбанистичен феномен, който, да не забравяме, принадлежи не само на нас, жителите на София, но и на целия цивилизован свят.

Приветстваме усилията на общинската администрация да направи крачка напред и да организира конкурс „Урбанистична концепция и архитектурно-благоустройствено оформяне на площад „Света Неделя”. Приветстваме доброто желание, което може да се превърне и в успешно ново начало. Но дали нещата стоят наистина така, както изглеждат от пръв поглед? Споменахме по-горе, че провеждането на конкурси за общественозначими проекти е задължително, но не трябва да се пренебрегва факта, че успешният резултат от всеки конкурс се крие в спазването на три основи условия, а именно:

1. Предоставяне на професионално изготвено задание, базирано на задълбочени предварителни проучвания и съдържащо необходимите изходни данни и ясно формулирана цел.

2. Формиране на независимо, професионално и авторитетно жури.

3. Отговорно намерение на възложителя да реализира проекта, спечелил конкурса, и неговата воля да защитава и отстоява на по-късен етап проекта с неговите достойнства в процеса на изпълнението му.

Ако едно от условията не е спазено, и най-престижният конкурс е обречен на неуспех и се обезсмисля напълно. Нещо повече - поканата за участие в конкурс е изключително отговорно действие, тъй като участниците влагат значителен ресурс от интелектуален труд, време и финансови средства. Едно несериозно отношение на организатора лесно може да се превърне в циничен акт спрямо участниците и да бъде възприето от професионалната общност като злоупотреба. От друга страна, участието в конкурсите е доброволно. Както организаторите целят да получат най-добрия проект / продукт, така и проектантите преценяват преди участие, дали си струва да участват и какви са залозите за инвестиране на труд и средства в това.

И тъй като конкурсите в България са изключителна рядкост, обявлението на Столична Община е хвърлен камък в спокойната вода.

Но да погледнем по-отблизо как стоят нещата:

Първо, генезисът на идеята, причините и начинът за вземането на решение за обявяване на конкурса са неизвестни на професионалната гилдия и на заинтересуваната общественост. До този момент в публичното пространство не са предлагани дебати и обсъждания на темата. От никъде не става ясно, че съществуват някъде задълбочени проучвания, а още по-малко да има социален консенсус по въпроса в каква посока би трябвало да се работи. На участниците се предлага да разработят транспортно-комуникационни схеми, без да се предоставят изходни данни за такива (липсва дори информация за съществуващите обществени гаражи, няма информация за метротунелите, предоставената комуникационна схема е неактуална, няма статистика на трафика и т.н...), Програмата дава пълна свобода за взимане на решения: от премахването на трамвайните линии до обособяването на нови пешеходни зони, при положение, че в центъра на града подобни интервенции могат да разбият макрорамката на градския трафик. Дори и непрофесионалисти знаят, че подобни решения се взимат след обстойни анализи, изчисления и симулации. Изглежда, че ако участниците в конкурса предлагат промени в комуникационната схема – трябва сами да изговят комуникационни схеми, със статистика на трафика и трафик-анализи на предложените изменения! Това ли е предмета на конкурса и на каква цена?

Второ, както всички знаем ареалът на площад „Света Неделя“ е наситен с археология, като има данни под него да се намира „Преториума“. Очакванията на организаторите, както пише в заданието, са да се представи „Концепция за поетапно и цялостно разкриване и проучване на археологическите дадености, както и тяхното експониране и социализиране“ и т.н. Тук определено е възникнало недоразумение, тъй като за археологията под площада е предоставена бегла информация и са възможни всякакви изненади. Защо не са направени заснемания от повърхността с известни методи като гео електтромография, вертикално електрическо сондиране или земно-пробивен радар – не е известно. Технологиите биха могли да дадат реален профил на археологията под площада и се изпълняват стандартно в България!

Това логично поставя въпроса – защо се организира конкурс за оформлението на нещо, за което не са събрани необходимите данни?

Трето, конкурсното задание изисква силуетни решения с предложения за надстрояване и преустройство на покривите?! И не само това, от участниците се очаква „Оцветяване и художествено-декоративно оформяне на фасадите на сградите“. Това само по себе си е абсурдно и би имало смисъл, ако всички фасади на площада бяха на един собственик – например на Столична Община или на държавата, както това се случва в Румъния.

Четвърто, конкурсът е обявен като международен и анонимен с международно жури (2 бр от чужбина). До момента не ни е известно къде извън България е обявен конкурсът, поне в утвърдените световни сайтове липсва информация за него. Явно се предполага, че европейската архитектурна гилдия редовно следи сайта на НАГ. Но след като една част от конкуренцията (чуждестранната) е елиминирана, да видим как стоят нещата с журито. В декларация №2, (една от многото) участниците трябва да декларират следното:

„Не съм свързано лице с членовете на техническата комисия, на журито, резервните членове на журито, съгласно Търговския закон и/или Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси„. Дотук добре, но изглежда, че анонимният конкурс за организатора означава и анонимно жури, поне до този момент не е обявено поименно такова. Бихме искали да зададем въпроса към Столична Община – кой участник би подписал доброволно декларация, че не е свързано лице с журито по еди-кой си закон, след като журито е неизвестно и не можеш да знаеш дали не си в нарушение (може някой роднина на участник да е поканен в последния момент да журира).

Пето, наградният фонд. Нека да анализираме внимателно необходимия ресурс от специалисти и работна сила, които да представят изискуемите решения с необходимата задълбоченост и компетентност. Минимум 2 високо квалифицирани архитекти, 1 конструктор, 1 археолог, 2 комуникатори, 2 инженери по подземна инфраструктура, 2 презентатори, 4 помощник-архитекти и чертожници, координатор. (да забравим за макет....) 15 души минимум! За два месеца работа този екип ще инвестира собствени средства в работно време минимум 30 000 лева! Сами разбирате, че дори първа награда не покрива тази инвестиция! Кой тогава ще участва? Екипи, склонни да подарят труда си на СО? Или екипи от няколко човека, които ще направят проект между другото? Сами се досещаме какви ще бъдат резултатите!

Шесто, ако наградният фонд представлява известна мотивация, то истинската мотивация във всеки конкурс е правото на реализация. Но съгласно конкурсната програма, спечелилият първа награда от конкурса няма да проектира в последващите фази, а ще бъде консултант на спечелилият впоследствие търга за проектиране. Също така няма никаква гаранция, че ще се изпълнява проектът, който е спечелил първа награда, и няма гаранции, че проектът не може да бъде променен в бъдеще от другия проектант, спечелил търга!

С една дума, основната мотивация липсва!

Резюме

Всичко това показва, че организаторът или няма капацитет за организиране на градоустройствен конкурс от този калибър или организира конкурс-фарс, с предизвестен неуспех и с цел да отклони вниманието от другите набъбващи проблеми, свързани с качествата на безконкурсната общинска архитектура от последните години, която нарекохме „Боза”.

Дали София ще получи това, което заслужава, зависи изцяло от градската администрация! А дали ние, на които ни пука за София, ще участваме в този фарс, остава да въздъхнем и сериозно да помислим....

SNAPSHOTS“ Петър Диков

Като финал и помощ за тези, които все още се колебаят дали да участват на Конкурса за площад „Света Неделя“, цитати по спомен от изказванията на главния архитект на София по повод на конкурса на дискусионния форум „Лицето на твоя град”, организиран от сп. „Мениджър“ на 31.01.2013г.:

...архитектурната общност е длъжник на общината...”, „...архитектите трябва да дарят от времето си и от средствата си и да предоставят добри идеи на конкурса...”, „...наградният фонд е мизерен, но това е положението, пари няма...”, „...спечелилият първа награда няма да проектира, ще има допълнителен търг с цена за проектанта...”, „...журито не се обявява, за да не започнат архитектите да се договарят с него...”!?!

КОНКУРСНОТО ЗАДАНИЕ МОЖЕ ДА РАЗГЛЕДАТЕ ТУК