01

Анализ на проблемите пред създаването на качествена промяна в градската среда на София

Качеството на градската среда, оформлението на публичните пространства и изпълнението на цялостна визия за града засягат всички жители и посетители на София. В момента работата на Столична община прилага куп от грешни практики, които водят до влошено качество на реализираните проекти и отдалечаване от общата цел – качествена промяна на градската среда и създаване на съвременен европейски облик на града.

За постигането тази цел и превръщането на София в европейска столица с достоен облик е необходимо да се преодолеят няколко фундаментални проблема, свързани с проектирането на обществените инвестиционни проекти и градската среда.

Лошите практики, неосъзнаването на ролята на проектирането в общия инвестиционен процес, пречките пред създаване на конкурентна среда и съревнование на проектни решения са фактори, които обричат на неуспех всички намерения целящи обновлението на града.

Днешното проявление на тези проблеми е в резултат на натрупването на грешки в управлението на града, установяването на лоши практики, пропуски и законодателни проблеми, както и други фактори в годините на преход след 1989г. Въпреки сериозните последствия от дългото натрупване на грешки в годините, тези проблеми са решими. Единственият възможен път за преодоляването им е чрез намирането на нов управленски подход, базиран на добрите европейски практики

Много са примерите за неуспех и пропуснати възможности, като рискът е повишен с активизирането на процесите по усвояване на европейско финансиране и реализацията на ключови градски проекти, като метрото.

Съществува огромна разлика в представите за свършената работа от администрацията и управата на града, и реалната ситуация. Синдрома на „розовите очила” сред градската управа вирее на елементарната основа, че е важно „по-добре нещо да се прави, отколкото да чакаме светлото бъдеще”. С реализацията на редица не-добри проекти Столична Община постига „Заключващ ефект“ в градските пространства: инвестицира се в некачествени проекти и през следващите 20 години нови инвестиции за поправки в тази среда няма да има.

Настоящият текст анализира основните текущи проблеми в сферата на градското развитие, свързани с процесите на подготовка, възлагане и изработка на обществени инвестиционни проекти и проекти за градска среда.

 

Проблеми:

1. Лоши практики и сбъркани процедури за избор на проектант и възлагане на проектиране на обществените проекти и градска среда

2. Слаб административен капацитет при възлагането и контрола на обществените проекти.

3. Липса на адекватно финансиране на процесите свързани с възлагане, изработка и управление на проектите

4. Липса на достъп до информация и непрозрачност при взимането на решения

5. Липса на обществен контрол върху органите и лицата отговорни за пространствено развитие на града

6. Липса на популярна и обществено подкрепена визия за развитието на града, както и стратегии за решаване на конкретни наболели проблеми

 

Анализ на проблемите:

1. Лоши практики и сбъркани процедури за избор на проектант и възлагане на проектиране на обществените проекти и градската среда.

Съществуват няколко утвърдени лоши практики при възлагането на проектиране с обществени средства, както в Столична община, така и в повечето градове в страната. Те могат да бъдат разделени на няколко групи:

  • Директно възлагане на приближени до главният архитект лица и фирми без обявена мотивировка за избора и при пълна липса на прозрачност. Същата практика е установена и при избора на проектанти за станциите на метрото от страна на Метрополитен ЕАД. Примери – метростанциите от метродиаметър 1 и 2, реконструкцията на бул.”Витоша”.

  • Служебно възлагане от Общината към общинските предприятия Софпроект и София Проект на проектантски и консултантски дейности, които би трябвало да са обект на търгове и конкурси. Работата на предприятиятията са в явен конфликт на интереси с техния принципал и действа в разрез със законите в страната и принципите на конкуренция и свободен пазар. Примери: реконструкцията на Южен Парк, бул.”Витоша”, парк „Студентски“ и много други

  • Директно възлагане на проектиране под предтекст за „авторско право”. В този случай общината възлага директно проектиране на лица под претекст, че те са носители на „авторските права” върху обекта. Тези твърдения твърде спорни според формулировките на Закона за авторското право: Как и върху какъв точно проект се е създало това авторство. Под предтекста за авторство се избягва провеждането на конкурси. Примери: пространството около НДК, Ларгото.

  • Организиране на търгове за проектиране вместо организиране на архитектурни (или архитектурно-инженерни) конкурси с основни критерии най-ниска цена и най-къс срок за проектиране, или организиране на търгове за „инженеринг”, включващи обща процедура за избор на проектант и строител. По този начин се нарушават основните принципи за съревнование на идеи и на разделяне на процесите на проектиране и строителство. Примери: Част от метростанциите, всички инфраструктурни проекти.

  • Организиране на псевдо-архитектурни конкурси или лошо организирани архитектурни конкурси с фундаментални пропуски в заданието, пропуски в процедурите за обявяване и провеждане на конкурсите, демотивиращи награди, липса на последващи ангажименти към реализацията на проектите, неавторитетно жури. Примери: конкурсите за площад „Св.Неделя”, реконструкция на Женския пазар.

Описаните лоши практики са в основата на лошото качество на крайния резултат от инвестиционните намерения с публични средства.

Липсата на реално съревнование на идеи води до отдалечаване от търсения европейски образ на града.

Реализирането на проекти по точи начин лишава колегията от право да участва в обществените пространства на София.Единственият изход от порочния кръг е провеждането на истински архитектурни конкурси, организирани и провеждани по правилата на добрите европейски практики.

2. Слаб административен капацитет при възлагането и контрола на общестевните проекти.

Част от утвърдените лоши практики, описани в т.1 се дължат на слабия административен капацитет на общинската администрация, или изобщо липсата на такъв.

В общинската администрация, включително общинските предприятия и Направление „Архитектура и градоустройство” няма изградени звена и обучен персонал за организирането и провеждането на истински архитектурни конкурси. С тези задачи се ангажират лица с недостиг на мотивация, познания и организационен капацитет в тази област.

Съществува и сериозна съпротива от отговорните лица във връзка с въвеждането на добрите практики при възлагането на проекти и организирането на конкурси. Това се обяснява освен с липсата на познания в тази област и мотивация, но и със съмнения за обвързаност и корупционни схеми.

Необходимо е серизно преструкуриране на администрацията, което е свързано преди всичко с осъзнаване на проблема, запознаване с добрите европейски практики и тяхното прилагане.

Друг подход е използването на външни организации, експерти или фирми, които да подпомагат дейността на общинската администрация.

3. Липса на адекватно финансиране на процесите, свързани с възлагане, изработка и управление на проектите

Не се осигурява адекватен финансов ресурс за изработката на проектите, както и за тяхното управление.

Не се осъзнава, че обществената архитектура се нуждае от значително по-голям ресурс от време и пари за подготовката на заданието (дебати, експертна дейност), и провеждането на конкурси (дори ако е небходимо повтарянето им до избор на правилния проект!).

Бюджетите за капиталови разходи се формират без да се взима предвид цената на проектирането, като в същото време няма отделен делегиран бюджет за проектиране. Липсват бюджети за организиране на конкурси, както и за администриране и управление на проектантския процес.

Наградните фондове за обявените конкурси са неадекватни спрямо обхвата и значението на задачата – такъв пример е конкурсът за пл.Света Неделя.

При реализирането на проектите е очевидна една несправедливост - съотношението на стойността на проектирането спрямо общата инвестиционна стойност е в пъти по-ниска спрямо европейската и световна практика. Общината „минава метър“ с проектирането, като го възлага служебно или на най-ниска цена с цел за „проектна готовност“ и в крайна сметка – реализация на СМР.

Това рефлектира директно върху качеството на проектите и съответно върху качеството на крайния резултат от инвестицията.

Отпуснатите средства за проектиране по различни програми, включително финансиране от ЕС, не се използват адекватно спрямо нуждите и реално постижимите цели.

4. Непрозрачност при взимането на решения и липса на достъп до информация.

Управленските решения, свързани с градското развитие и формулиране на обяществените приоритети в тази област, се взимат при пълна непрозрачност, с тотална формализация на обществения дебат и със силно участие на субективни фактори.

Общественият дебат за формулирането на целите и приритетите при вземането на решение е формален или липсва. Всички решения се представят на обществеността пост-фактум през медиите, без да се представя адекватен анализ и обосновка на взетото решение. В същото време тези решения касаят изразходването на огромни финансови ресурси и предопределят развитието на града.

Пост-фактум се провеждат формални обществени обсъждания, които имат за цел само формалното спазване на закона, а не изграждането на конструктивен диалог между заинтересованата общественост и общинската администрация. Не се канят лично заинтересовани групи и експерти. Не се публикуват протоколите от тези обсъждания и не се взимат в предвид съществените коментари. Липсва медийно покритие на тези събития.

Като резултат от липсата на работещ обществен дебат, в самото начало на процеса се стига до остра обществена реакция срещу определени инвестиционни намерения и спирането им. Това довежда до отчуждаване между общността и администрацията

От друга страна, липсва обществен достъп до информация за проектите. За нито един от обществените проекти, които се изпълняват в момента, няма публично достъпна информация освен представената в медиите. Липсва информация за проектите в процес на проектиране, кой ги проектира, по какъв начин е избран проектантът, каква е стойността на проектирането, подробна информация за проектните решения. Конретен пример е проектът за реконструкция на бул.Витоша, в момента е започнало строителството, а никаде не е публикуван проектът който ще се изпълнява. В момента обществеността не знае какви проекти тончно се работят и от , от кого и на какво основание.

5. Липса на обществен контрол върху процесите, органите и лицата отговорни за пространственото развитие на град.

Липсват действащи механизми за упражняване на граждански контрол върху действията на администрацията и отговорните лица – общински съвет, кмет, заместник кметове, главен архитект, директори на дирекции.

Въпреки, че има обществени съвети в някои сфери като образование и бизнес, няма обществен съвет по пространствено развитие и благоустройство.

Постоянни опортюнисти в обществените обсъждания са шепа активисти, които създават за общината усещането, че е осъществено представителство на гражданското общество. Но това не е така. Оправданието за незаинтересованост от страна на по-широк кръг от граждани и експертни организации е единствено поради некомпетентна работа на връзките с обществеността на общината.

Чрез ограничаване на достъпа до информация (обикновено се свежда до публикуване в сайта на общината) и липсата на достатъчно добре публично разгласена информация общинската администрация ограничава възможностите за ефективен граждански контрол, като има съмнения и за умишлено скриване на информация с тази цел.

6. Липса на обществено популярна визия за развитието на град и стратегия за устойчивост по време на криза.

Въпреки наличието на устройствени планове -общ устройствен план, подробни устройствени планове, интегрирания план за развитие в процес на изработка и редица други документи, касаещи пространственото развитие на града, липсва обща и популярна визия за развитието на столицата с ясно формулирани дългосрочни цели. визия и цели.

С какво устройствената и градска политика подпомага устойчивото развитие на общностите?

Моловете и хипермаркетите се превърнаха в мощни генератори на въздействие в градската среда, а политика за въздействие върху тяхното развитие липсва.Периферни проблеми като бъдещето на панелните комплекси, бъдещето на ромските гета, образно казано се „замитат под килима” и се оставят да се решат от само-себеси, или пък се третират с непоследователни, повърхностни и често противоречиви действия.

Редица нови квартали се развиха несъразмерно: без инфраструктура,без тротоари, без училища и детски градини.

Пропускат се златни шансове за развитието на „зелените клинове“ и връзката им с планината.

Развитието на транспортната инфраструктура е мимикрийно. На моменти се основава на ОУП, а на моменти забравя за него. Пример: спорните кръстовища на 2 нива в Борисова градина (заложени в ОУП) и от друга страна – кръговото на Лъвов мост (не е заложено в ОУП).

Противоречиво е действието на общината за разшряване вместо свиване на улици в центъра на града с цел затихване на движението и насърчаване пешеходното движение (например разширението на бул. Драган Цанков)

Финансово-инвестиционната политика за въздействие върху средата е непопулярна: какви средства се гласуват за инфраструктура, обществени пространства, обитаване, паркове и т.н. Болезнен е въпроса с взимане на заеми за спорни инфраструктурни проекти! (например кръговото на Лъвов мост). Ясната цел, като кандидатурата на София за европейска столица на културата все пак е добър опит в който към процеса са приобщени граждански и външни експертни организации. Този процес обаче е само в областта на „меките мерки“ и до голяма степен – оправдателен за Столична община, че работи успешно и в партньорство с гражданското общество.

Група Град

София

Март, 2013