09

КОЙ?

 

ОБРЪЩЕНИЕ НА ГРУПА ГРАД КЪМ АРХИТЕКТУРНАТА ОБЩНОСТ


            Колеги,


            След като гледахме (а някои участвахме като статисти) в хитовия провал на конкурса Света Неделя под режисурата на Главният архитект на София, цялата професионална общност се зае да участва в новия дългометражен сериал: Големият конкурс за Центъра на София.     Един конкурс, с който ние, архитектурната общност  сме отново водени за носа чрез този процес-импровизация, а Главният архитект на София очаква да запише името си с "големи заслуги" в историята на София. И това ще се случи, ако забравим поредицата от гафове, резултат от безхаберие, неумение и голяма доза надменност към професионалните ни критерии.

Какво точно се случи със Света Неделя: забравихте ли вече този фарс?

- Конкурсът беше международен и писахме записка и текстове на английски, а журито си българско като не стана ясно дали е прочело текстовете ни с преводач.
- Бяхме  вдъхновени от обявен председател на жури от световна величина, което беше кукичка на въдицата - обяснение за липсата му не получихме.
- Чуждестранни екипи не участваха - липсваше какъвто и де е адекватен план за публичност и комуникация с чуждестранни архитекти

- Липсваше задание за комуникационното решение, заради което се чудехме: трамваят остава ли, или не?

- Липсваше заснемане на археологията, заради което се номинираха проекти, които стъпват на хипотези, но не и на факти. Резултатът: реализацията няма да има нищо общо с премираните проекти!

- Получихме оценка от пристрастно българско жури, което номинира проекти, близки до известните възгледи на председателя и. Жури, което така и не публикува становище за решението си.

Епизод две: отново с предизвестен край

            Архитект Диков анонсира предстоящия конкурс, подхвърляйки в пространството една скица, която премина в заданието като градоустройствена стратегия, въпреки възраженията по нея.
            Първият филм започна с пародийните "обсъждания" на заданието, като не се публикува нито записа от него, нито изказаните мнения послужиха за промяна в заданието;
            Последва формално съгласуване с ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ, който нямаха почти НИКАКВИ ЗАБЕЛЕЖКИ (за какви критерии говорим?)....

            Последваха 50 предложения за ПРОМЕНИ (!) от страна на Група Град, които бяха представени пред Комисия по архитектура и градоустройство: Комисията вдигна рамене, а  Диков се измъкна за пореден път от големите проблеми на заданието: нуждата от двуетапност - първо урбанизъм, после дизайн; липсващия общ комуникационен план (заради което днес виждаме как всеки измисля каквото си иска);  нуждата от конкретно задание -  какво да се реши от проекта; нуждата от достатъчно дълъг срок, нуждата от международно и авторитетно жури в тази сложна и отговорна задача....

            Последва обявяването с всички заложени капани. Най-големият от които: съкратеният срок, в който трябваше да работим като на клаузура в 5-ти курс. Знаете защо нали: идва края на програмния период (петилетката по старому)!

            Най-шокиращ обаче е начина на провеждане на процедурата. Конкурсната програма се публикува с грешка в критериите за оценка, които се променят по време на конкурса, без да се удължи срока за предаване. Не се спазват сроковете, заложени в програмата. Техническата комисия допуска участници, които би трябвало да бъдат дисквалифицирани, ако се спазват критериите по ЗОП. Процедурата по  представянето СЕ РАЗМИНАВА ОТ КОНКУРСНАТА ПРОГРАМА, И КОНКУРСЪТ МОЖЕ ДА БЪДЕ ОБЖАЛВАН И СЪБОРЕН В КЗК СЪДА! Наясно ли е Диков с тази опасност, която може да провали труда на всички? Не е ли това отново фарс, в който участваме като статисти?

Майстор в отклоняване от фокуса върху проблемите

            "Нали искате конкурси: ето ви конкурси": казва ни Главния архитект и ни засипва с недоизпипани процедури. И така разстройва майсторски фокуса на нашата бушуваща критика към големите провали на управлението му. Които между другото вероятно ще костват политическото бъдеще на Фандъкова:

- Липса на МОДЕРНА визия за София: Визията на Диков е претопляне на неговата гордост: общия устройствен план и абсорбиране на подхвърляни идеи по разни въпроси. Как обаче градът ще се подготви за скок в мътното неустойчиво бъдеще: Диков няма идея!

- Промотиране на остаряла и безкрайно скъпо-костваща ни концепция за кръстовища на две нива в центъра на София

- Липса на транспортен план и общ симулационен модел. Липса на АДЕКВАТНА транспортна политика като част от градоустройствената политика.

- Нито един ХУБАВ, АДЕКВАТЕН, МОДЕРЕН проект по задание на Столична община.

- Пълна боза с дизайна на метроспирките и подкрепа на грешната соц-политика на Братоев за развитие на метрото.

- Витошката боза - до дупка.

- Гаф конкурса за Метростанция 20, който последва с оттеглянето на Едно от подготовката на София за кандидатурата "културна столица", а това вероятно ще доведе до провал на София в това начинание.

- Международен гаф с конкурса за Св. Неделя

- Провал на гражданската инициатива за преустройството на пространството на НДК

- Предстоящият провал на конкурса за Центъра и задаващите се със страховита сила конкурси за Княжеска градина, Борисова градина, Паметника 1300 години България....

 

"Спрете Диков"....


носи на фаналката си уеб дизайнерът Градинко вече трета година. И само той сякаш има смелостта да каже, че царят е гол. Че Диков не е големият капацитет и професионалист, какъвто се спрягаше че е. Че Диков ни финтира, че замазва положението с проблемите, които сам генерира. Че Диков трябва да бъде спрян, защото този град има нужда от красота, елегантност, адекватност и модерност, а под неговото ръководство това е НЕВЪЗМОЖНО ДА СЕ СЛУЧИ.

Само той ли е проблемът?

            Разбира се че не.

            И това е още по-големият и мъглив въпрос, заради който дългоочакваната му оставка виси в пространството. Защото липсата на адекватност по отношение на градоустройството и архитекурата не е само в Столична община. Професионалната гилдия мълчи. Няма бораба. Няма позиция. Къде е камара на архитектите в този сбъркан процес? Защо плащаме немалък членски внос на организация, която само с няколко човека представлява професионалната общност и тази представителност не води до нищо? Къде са юристите на КАБ, които да следят коректността на процесите? Къде са дебатите за заданията, за процедурите, за обществените инвестиции, организирани ежемесечно от КАБ? Къде са новите закони, които ще оставят явлението Главен архитект в историята, а професионалната общност и гражданската воля ще заемат своето активно и достойно място в архитектурата на България?

 

            Надяваме се да намерим заедно отговорите и с тях да продължим нататък.

 

 

ГРУПА ГРАД

13 декември 2013г.