08

Виждането на проф. Старчев за консервация на паметника + тема за конкурс и дебат в червено.

ПОЗИЦИЯ

относно бъдещето на паметника 1300 години България
 

                Паметник произлиза от думата „памет“. Паметниците са знаци, следи на времето. Обществото ни има склонност да унищожава паметта си: дали поради немърливост, дали поради смени в посоката на ветровете. Уважението към паметта е форма на култура, която ни липсва, но трябва да възпитаваме в нас и поколенията след нас.

                Паметникът 1300 години България е знак на своето време. Създаден е по повод национална, а не политическа гордост. Направен е стихийно по волята на Партията (както много неща по онова време, но нима и днес не продължаваме да правим нещата стихийно и по политическа заръка?). Паметникът има свята значимост като естетика и послание.

                Обемът и позицията на паметника в пространството на НДК има балансиращ и много добре обмислен замисъл: композицията на пространството и самата сграда НДК са силно симетрични, но централната ос не продължава в нищо. Паметникът измества енергията на оста и я разцепва в посока Витошка, Ангел Кънчев, Патриарх Евтимий.

                През последните 20 години паметникът започна процес на саморазграждане. Некачествено изпълнените облицовки не издържаха агресията на времето, и това е поука, защото всеки паметник трябва да се изпълнява от най-трайните материали и да има живот стотици години.

                  Никоя власт не посмя да го ремонтира. Ограждаха го и чакаха някой друг да вземе решение. Допитванията до общественото мнение бяха подвеждащи: „харесва ли ви паметника“ не е точния въпрос, който трябва да бъде зададен и отговорът на този въпрос е предизвестен.

                С демонтажа на опасните облицовки паметникът се оголи, олекна и някак стана по-симпатичен на всички. Фантазията на младите творци заработи: катерачни стени, озеленяване, мултимедии. Мечтаейки за нова употреба на пространството на НДК започнахме да мечтаем за нова употреба на паметника.

                Похвално е усилието на Столична община да реши казуса днес. Похвален е подхода: през обществените обсъждания и чрез заинтересованите НПО. Радостни са събития като Ре:Визия на Трансформатори, които чрез видео мапинг използваха паметника като екран за ефектни и модерни визии.

                Задачата е ясна: паметникът трябва да заживее нов живот, но и да запази паметта.

                Как това да стане? Авторът има мнение по въпроса и което е най-важно - той има авторските права върху творбата и в това спор няма!

                Нека се обърнем към контекста на бъдещата реконструкция на парка НДК. Градината НЕ Е паметник на културата и според много проучвания се нуждае от функционални преустройства за подобряване на привлекателността и употребата. Решението на общината обаче е за пълна възстановка на проекта от 1981 година без никакви функционални промени. Защо тогава, в този консервативен подход към средата, енергията за модерни трансформации и преобразяване трябва да бъдат точно към паметника, носител на памет? Не трябва ли тази енергия да бъде вложена в пространството, вместо в паметника?

                Авторът харесва оголването на паметника. Металната конструкция в стил „Кремиковци“ олекотява композицията и вкарва повече слънце в обемите й.  Според проф. Старчев паметникът в днешното си обемно-пространствено състояние и след консервация може да продължи в бъдещето. Как ще се консервира композицията, с какви материали и похвати - нека това да каже автора! Каква част от оригиналното решение ще се запази и възстанови, какво от посланието на паметника ще продължи напред във времето: нека това да каже автора!

                И все пак, как общностите могат да допринесат за новия живот на паметника? Какво да се  случва в основата на паметника? Как тези обеми биха могли да се използват за модерни послания?

                Нека това да бъде тема на конкурс! Концепция за решението на основата на паметника като употреба + модерни, но временни послания и оформления върху обемите на паметника. Нека този конкурс да бъде концептуален. Нека идеята и предложението да се опише с думи. Нека да се опишат всички аспекти: културен, социален, исторически и т.н. Нека се опише очаквания резултат. Нека не избързваме с дизайна! Нека не слагаме каруцата пред коня!

                Нещо много важно: нека този конкурс за концепция да не излиза от Дирекция за архитектура и градоустройство! Темата му е съвсем различна и ракурсът трябва да се промени. Нека този конкурс се организира под егидата на кмета! Нека стане през уеб-сайт, подобно на „Предизвикай София“.  Нека да се избере една или няколко концепции за употреба на пространството в основата на паметника, както и технологиите за временни експозиции и послания върху обемите на паметника. Нека се привлекат сценографи, режисьори, куратори.

                Нека се придаде към обхвата на въздействието и по-широк периметър около паметника!

                Журито. Нека бъде мултидисциплинарно. Нека да бъде председателствано от проф. Старчев. Нека участва кмета, все пак става въпрос за една от най-ключовите точки на София! Нека да се поканят активни и модерно, глобално мислещи хора. Нека да се поканят чужденци!

                И когато е избран пътят, да се обсъди как да се подходи към дизайна на пространството. Да се съберат становища. Да се постъпи мъдро. Може да се стигне до втори конкурс - за дизайн. Може да се получи проект от автора на паметника. Може да се получи проект от автора на избраната идея. Нека това да се реши след конкурса за Концепция.

 

В заключение какво трябва да се направи:

1.            Авторът да предложи проект за консервация, като сам прецени какво да остане и какво да се възстанови, както и с какви материали да се третира. Предложението и по-точно неговата дълговечност да се обсъди от експертен съвет - скулптори, инженери, архитекти, които да помогнат на автора в избора на точен детайл и технология.

2.            Да се направи конкурс за концепция. Концепцията да обхваща употребата на основата на паметника и  технология за временни експозиции и послания върху обемите на паметника. Конкурсът да се организира през уеб-сайт подобно на „Предизвикай София“. Първите 10 предложения да се презентират пред журито, председателствано от кмета. Авторът да участва в журито, в журито да бъдат поканени също активни и модерно, глобално мислещи хора, както и чужденци.

3.            След избор на концепцията да се обсъди начина за довършване на дизайн и инсталации. В зависимост от ситуацията да се избере правилния подход: чрез втори конкурс за дизайн, чрез проект на автора на идеята или чрез проект на автора на паметника.

Организацията на процеса да се възложи на външна НПО, каквито е подходящо да бъдат Трансформатори. Процесът да бъде под егидата на кмета, а не под ръководството на Главния архитект!

 11 декември 2013