09

КОЙ?

 

ОБРЪЩЕНИЕ НА ГРУПА ГРАД КЪМ АРХИТЕКТУРНАТА ОБЩНОСТ


            Колеги,


            След като гледахме (а някои участвахме като статисти) в хитовия провал на конкурса Света Неделя под режисурата на Главният архитект на София, цялата професионална общност се зае да участва в новия дългометражен сериал: Големият конкурс за Центъра на София.     Един конкурс, с който ние, архитектурната общност  сме отново водени за носа чрез този процес-импровизация, а Главният архитект на София очаква да запише името си с "големи заслуги" в историята на София. И това ще се случи, ако забравим поредицата от гафове, резултат от безхаберие, неумение и голяма доза надменност към професионалните ни критерии.

Какво точно се случи със Света Неделя: забравихте ли вече този фарс?

- Конкурсът беше международен и писахме записка и текстове на английски, а журито си българско като не стана ясно дали е прочело текстовете ни с преводач.
- Бяхме  вдъхновени от обявен председател на жури от световна величина, което беше кукичка на въдицата - обяснение за липсата му не получихме.
- Чуждестранни екипи не участваха - липсваше какъвто и де е адекватен план за публичност и комуникация с чуждестранни архитекти

- Липсваше задание за комуникационното решение, заради което се чудехме: трамваят остава ли, или не?

- Липсваше заснемане на археологията, заради което се номинираха проекти, които стъпват на хипотези, но не и на факти. Резултатът: реализацията няма да има нищо общо с премираните проекти!

- Получихме оценка от пристрастно българско жури, което номинира проекти, близки до известните възгледи на председателя и. Жури, което така и не публикува становище за решението си.

Епизод две: отново с предизвестен край

            Архитект Диков анонсира предстоящия конкурс, подхвърляйки в пространството една скица, която премина в заданието като градоустройствена стратегия, въпреки възраженията по нея.
            Първият филм започна с пародийните "обсъждания" на заданието, като не се публикува нито записа от него, нито изказаните мнения послужиха за промяна в заданието;
            Последва формално съгласуване с ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ, който нямаха почти НИКАКВИ ЗАБЕЛЕЖКИ (за какви критерии говорим?)....

            Последваха 50 предложения за ПРОМЕНИ (!) от страна на Група Град, които бяха представени пред Комисия по архитектура и градоустройство: Комисията вдигна рамене, а  Диков се измъкна за пореден път от големите проблеми на заданието: нуждата от двуетапност - първо урбанизъм, после дизайн; липсващия общ комуникационен план (заради което днес виждаме как всеки измисля каквото си иска);  нуждата от конкретно задание -  какво да се реши от проекта; нуждата от достатъчно дълъг срок, нуждата от международно и авторитетно жури в тази сложна и отговорна задача....

            Последва обявяването с всички заложени капани. Най-големият от които: съкратеният срок, в който трябваше да работим като на клаузура в 5-ти курс. Знаете защо нали: идва края на програмния период (петилетката по старому)!

            Най-шокиращ обаче е начина на провеждане на процедурата. Конкурсната програма се публикува с грешка в критериите за оценка, които се променят по време на конкурса, без да се удължи срока за предаване. Не се спазват сроковете, заложени в програмата. Техническата комисия допуска участници, които би трябвало да бъдат дисквалифицирани, ако се спазват критериите по ЗОП. Процедурата по  представянето СЕ РАЗМИНАВА ОТ КОНКУРСНАТА ПРОГРАМА, И КОНКУРСЪТ МОЖЕ ДА БЪДЕ ОБЖАЛВАН И СЪБОРЕН В КЗК СЪДА! Наясно ли е Диков с тази опасност, която може да провали труда на всички? Не е ли това отново фарс, в който участваме като статисти?

Майстор в отклоняване от фокуса върху проблемите

            "Нали искате конкурси: ето ви конкурси": казва ни Главния архитект и ни засипва с недоизпипани процедури. И така разстройва майсторски фокуса на нашата бушуваща критика към големите провали на управлението му. Които между другото вероятно ще костват политическото бъдеще на Фандъкова:

- Липса на МОДЕРНА визия за София: Визията на Диков е претопляне на неговата гордост: общия устройствен план и абсорбиране на подхвърляни идеи по разни въпроси. Как обаче градът ще се подготви за скок в мътното неустойчиво бъдеще: Диков няма идея!

- Промотиране на остаряла и безкрайно скъпо-костваща ни концепция за кръстовища на две нива в центъра на София

- Липса на транспортен план и общ симулационен модел. Липса на АДЕКВАТНА транспортна политика като част от градоустройствената политика.

- Нито един ХУБАВ, АДЕКВАТЕН, МОДЕРЕН проект по задание на Столична община.

- Пълна боза с дизайна на метроспирките и подкрепа на грешната соц-политика на Братоев за развитие на метрото.

- Витошката боза - до дупка.

- Гаф конкурса за Метростанция 20, който последва с оттеглянето на Едно от подготовката на София за кандидатурата "културна столица", а това вероятно ще доведе до провал на София в това начинание.

- Международен гаф с конкурса за Св. Неделя

- Провал на гражданската инициатива за преустройството на пространството на НДК

- Предстоящият провал на конкурса за Центъра и задаващите се със страховита сила конкурси за Княжеска градина, Борисова градина, Паметника 1300 години България....

 

"Спрете Диков"....


носи на фаналката си уеб дизайнерът Градинко вече трета година. И само той сякаш има смелостта да каже, че царят е гол. Че Диков не е големият капацитет и професионалист, какъвто се спрягаше че е. Че Диков ни финтира, че замазва положението с проблемите, които сам генерира. Че Диков трябва да бъде спрян, защото този град има нужда от красота, елегантност, адекватност и модерност, а под неговото ръководство това е НЕВЪЗМОЖНО ДА СЕ СЛУЧИ.

Само той ли е проблемът?

            Разбира се че не.

            И това е още по-големият и мъглив въпрос, заради който дългоочакваната му оставка виси в пространството. Защото липсата на адекватност по отношение на градоустройството и архитекурата не е само в Столична община. Професионалната гилдия мълчи. Няма бораба. Няма позиция. Къде е камара на архитектите в този сбъркан процес? Защо плащаме немалък членски внос на организация, която само с няколко човека представлява професионалната общност и тази представителност не води до нищо? Къде са юристите на КАБ, които да следят коректността на процесите? Къде са дебатите за заданията, за процедурите, за обществените инвестиции, организирани ежемесечно от КАБ? Къде са новите закони, които ще оставят явлението Главен архитект в историята, а професионалната общност и гражданската воля ще заемат своето активно и достойно място в архитектурата на България?

 

            Надяваме се да намерим заедно отговорите и с тях да продължим нататък.

 

 

ГРУПА ГРАД

13 декември 2013г.

 

 

 

08

Виждането на проф. Старчев за консервация на паметника + тема за конкурс и дебат в червено.

ПОЗИЦИЯ

относно бъдещето на паметника 1300 години България
 

                Паметник произлиза от думата „памет“. Паметниците са знаци, следи на времето. Обществото ни има склонност да унищожава паметта си: дали поради немърливост, дали поради смени в посоката на ветровете. Уважението към паметта е форма на култура, която ни липсва, но трябва да възпитаваме в нас и поколенията след нас.

                Паметникът 1300 години България е знак на своето време. Създаден е по повод национална, а не политическа гордост. Направен е стихийно по волята на Партията (както много неща по онова време, но нима и днес не продължаваме да правим нещата стихийно и по политическа заръка?). Паметникът има свята значимост като естетика и послание.

                Обемът и позицията на паметника в пространството на НДК има балансиращ и много добре обмислен замисъл: композицията на пространството и самата сграда НДК са силно симетрични, но централната ос не продължава в нищо. Паметникът измества енергията на оста и я разцепва в посока Витошка, Ангел Кънчев, Патриарх Евтимий.

                През последните 20 години паметникът започна процес на саморазграждане. Некачествено изпълнените облицовки не издържаха агресията на времето, и това е поука, защото всеки паметник трябва да се изпълнява от най-трайните материали и да има живот стотици години.

                  Никоя власт не посмя да го ремонтира. Ограждаха го и чакаха някой друг да вземе решение. Допитванията до общественото мнение бяха подвеждащи: „харесва ли ви паметника“ не е точния въпрос, който трябва да бъде зададен и отговорът на този въпрос е предизвестен.

                С демонтажа на опасните облицовки паметникът се оголи, олекна и някак стана по-симпатичен на всички. Фантазията на младите творци заработи: катерачни стени, озеленяване, мултимедии. Мечтаейки за нова употреба на пространството на НДК започнахме да мечтаем за нова употреба на паметника.

                Похвално е усилието на Столична община да реши казуса днес. Похвален е подхода: през обществените обсъждания и чрез заинтересованите НПО. Радостни са събития като Ре:Визия на Трансформатори, които чрез видео мапинг използваха паметника като екран за ефектни и модерни визии.

                Задачата е ясна: паметникът трябва да заживее нов живот, но и да запази паметта.

                Как това да стане? Авторът има мнение по въпроса и което е най-важно - той има авторските права върху творбата и в това спор няма!

                Нека се обърнем към контекста на бъдещата реконструкция на парка НДК. Градината НЕ Е паметник на културата и според много проучвания се нуждае от функционални преустройства за подобряване на привлекателността и употребата. Решението на общината обаче е за пълна възстановка на проекта от 1981 година без никакви функционални промени. Защо тогава, в този консервативен подход към средата, енергията за модерни трансформации и преобразяване трябва да бъдат точно към паметника, носител на памет? Не трябва ли тази енергия да бъде вложена в пространството, вместо в паметника?

                Авторът харесва оголването на паметника. Металната конструкция в стил „Кремиковци“ олекотява композицията и вкарва повече слънце в обемите й.  Според проф. Старчев паметникът в днешното си обемно-пространствено състояние и след консервация може да продължи в бъдещето. Как ще се консервира композицията, с какви материали и похвати - нека това да каже автора! Каква част от оригиналното решение ще се запази и възстанови, какво от посланието на паметника ще продължи напред във времето: нека това да каже автора!

                И все пак, как общностите могат да допринесат за новия живот на паметника? Какво да се  случва в основата на паметника? Как тези обеми биха могли да се използват за модерни послания?

                Нека това да бъде тема на конкурс! Концепция за решението на основата на паметника като употреба + модерни, но временни послания и оформления върху обемите на паметника. Нека този конкурс да бъде концептуален. Нека идеята и предложението да се опише с думи. Нека да се опишат всички аспекти: културен, социален, исторически и т.н. Нека се опише очаквания резултат. Нека не избързваме с дизайна! Нека не слагаме каруцата пред коня!

                Нещо много важно: нека този конкурс за концепция да не излиза от Дирекция за архитектура и градоустройство! Темата му е съвсем различна и ракурсът трябва да се промени. Нека този конкурс се организира под егидата на кмета! Нека стане през уеб-сайт, подобно на „Предизвикай София“.  Нека да се избере една или няколко концепции за употреба на пространството в основата на паметника, както и технологиите за временни експозиции и послания върху обемите на паметника. Нека се привлекат сценографи, режисьори, куратори.

                Нека се придаде към обхвата на въздействието и по-широк периметър около паметника!

                Журито. Нека бъде мултидисциплинарно. Нека да бъде председателствано от проф. Старчев. Нека участва кмета, все пак става въпрос за една от най-ключовите точки на София! Нека да се поканят активни и модерно, глобално мислещи хора. Нека да се поканят чужденци!

                И когато е избран пътят, да се обсъди как да се подходи към дизайна на пространството. Да се съберат становища. Да се постъпи мъдро. Може да се стигне до втори конкурс - за дизайн. Може да се получи проект от автора на паметника. Може да се получи проект от автора на избраната идея. Нека това да се реши след конкурса за Концепция.

 

В заключение какво трябва да се направи:

1.            Авторът да предложи проект за консервация, като сам прецени какво да остане и какво да се възстанови, както и с какви материали да се третира. Предложението и по-точно неговата дълговечност да се обсъди от експертен съвет - скулптори, инженери, архитекти, които да помогнат на автора в избора на точен детайл и технология.

2.            Да се направи конкурс за концепция. Концепцията да обхваща употребата на основата на паметника и  технология за временни експозиции и послания върху обемите на паметника. Конкурсът да се организира през уеб-сайт подобно на „Предизвикай София“. Първите 10 предложения да се презентират пред журито, председателствано от кмета. Авторът да участва в журито, в журито да бъдат поканени също активни и модерно, глобално мислещи хора, както и чужденци.

3.            След избор на концепцията да се обсъди начина за довършване на дизайн и инсталации. В зависимост от ситуацията да се избере правилния подход: чрез втори конкурс за дизайн, чрез проект на автора на идеята или чрез проект на автора на паметника.

Организацията на процеса да се възложи на външна НПО, каквито е подходящо да бъдат Трансформатори. Процесът да бъде под егидата на кмета, а не под ръководството на Главния архитект!

 11 декември 2013

07

СТАНОВИЩЕ И АЛТЕРНАТИВЕН ПРОЕКТ

НА ГРУПА ГРАД

ОТНОСНО БЪДЕЩАТА РЕКОНСТРУКЦИЯ НА ЛЪВОВ МОСТ

С последващия анализ и предложение за алтернативно решение Група Град цели да бъдат осъзнати опасностите от реализацията  на настоящия проект. Ние настояваме реализацията да бъде спряна, а представения чрез медиите проект да бъде преработен.

Транспортен аспект

Бул. Сливница е транзитен коридор и трябва да се развива като такъв с цел разтоварване на центъра от транзитното движение изток-запад. До момента СО не е представяла в общественото пространство транспортно-комуникационен план на булеварда със съответните трафик анализи и оценки за въздействието върху трафика и околната градска среда на кръстовищата със Сточна гара, ул. Г.С.Раковски, бул. Мария Луиза, бул. Христо Ботев и бул. Опълченска.

В представената от нас разработка е представено комплексно решение на тези транспортни възли, което се основава на транзитното преминаване на бул. Сливница през описаните кръстовища чрез изграждане на транзитни траншеи откъм канала, преминаващи под кръстовищата.

Така може да се оцени смисъла на транзитните траншеи при Лъвов мост. Транзитният трафик ще преминава през тях, което рязко ще свали натоварването на трафика през самото кръстовище.

В направлението Централна гара – пл. Св.Неделя трябва да се осъществява политика на подтискане на трафика. Това вече беше заявено като резултати от конкурса са пл. Св.Неделя, който се предвижда да бъде затворен за автомобили.  С реализирането на пробива Данаил Николаев ще се разтовари допълнително участъка Сточна гара – Лъвов мост. Левият завой от Централна гара към Сточна гара ще престане да бъде натоварващ фактор.

Последните оценки за промяната в трафика през Лъвов мост също показват тенденция за затихване на трафика през този възел. 

В тази транспортна ситуация оценката за необходимостта от кръгово кръстовище на Лъвов Мост  е НЕГАТИВНА и реализацията на това решение няма да повлияе съществено на трафика през този възел.

Представеният от Пътпроект 2000 проект  дори не е класическо кръгово, поради наличието на светофари, необходими за преминаването на трамвая.

Пешеходен  аспект:

От десетилетия зоната на Централна гара се разглежда като територия с голям градски потенциал: като порта за отваряне на София към северните територии, като възел за възстановяване на градската среда, като Вторичен градски център.

Процесите за реализиране на тази тенденция са показателни: развитието на метрото, двете автогари, предстоящата реконструкция на Централна гара и дори меки инициативи като „UNDERGARA“.

Територията на Централна гара е много потенциална за бъдещо високо строителство: във всички високо урбанизирани територии високото строителство се реализира около транспортни възли. Твърде възможно е зоната на Централна гара да се превърне в бъдещо градско „сити“!

Тенденциите за стимулиране и развитие на пешеходното движение в Центъра също са необратими: пешеходната Витошка, предстоящото затваряне на пл. Св. Неделя и Ларгото са взаимосвързани пешеходни пространства които подвеждат пешеходен трафик по бул. Мария Луиза.

В тази обстановка и с поглед бъдещето е наложително да се отчете потенциала за запазване и развитие на бул. Мария Луиза като основна пешеходна артерия и търговска улица.

С представеният от Пътпроект 2000 проект ще се прекъсне пешеходния поток поради агресивното въздействие на кръговото кръстовище. Ще се отнемат площадните пространства на четирите ъгъла на кръстовището, които могат да играят важен фактор за пешеходния трафик. Ще се обезцени търговския потенциал на партерните етажи на сградите между Лъвов Мост и Централна гара. С реализацията на кръгово на Лъвов мост ще се прекъсне трайно  и може би завинаги тенденцията за пешеходно свързване на Центъра и Централна гара с което ще се забавят процесите за възстановяване на градската среда.

Представения от нас проект е разработен с идеята да се подкрепи пешеходния трафик. С широките пешеходни мостове, разширяващи сега съществуващият мост ще се реализира подобно на Орлов мост лесно и атрактивно пешеходно преминаване. Като всеки исторически мост тези пешеходни алеи ще започнат да имат и други обществени функции, характерни за мостовете по света: място за снимка, изкуство, обществени прояви.

Запазването и развитието на четирите площадчета около моста като площадни пиацети ще има нова обществена роля. Засаждането на дървета, поставянето на паметници или градски знаци ще привлекат и задържат хората в тези пунктове. Прилежащите сгради ще развият богата търговска програма (изнесени маси, събития).

С представеното от нас решение ще се подобри, вместо да се влоши социалната обстановка в зоната. Мостът ще бъде „свързващ“, а не „разделящ“ фактор за местните общности.

Исторически аспект

Лъвов и Орлов мост имат голямо историческо значение като градски порти. Опазването на тяхната ценност е деликатна дейност, защото това са ювелирни градски знаци, различни от мащабните арки или пилони, около които се развиват кръгови кръстовища в други европейски градове. Лъвов и Орлов мост определят „мащаба“ и „усещането“ за София.

Представеният от Пътпроект 2000проект грубо и без никакво разбиране се намесва в пространствената и историческа тъкан на мястото, като обезценява значимостта на Лъвов мост. Архитектурната композиция, паметник на културата се отделя от пешеходците, които са принудени да заобикалят кръговото кръстовище, виждайки паметника от разстояние.

Централната цветна композиция е кичозна и не се свързва по никакъв начин с художествените или исторически ценности на мястото.

Предложения от нас проект провежда пешеходния и автомобилен трафик в близост със скулптурите, подобно на Орлов мост.  Запазва се мащаба и въздействието на моста, който ще продължи да се възприема като исторически мост, като градска порта.

Заключение.

Група Град възразява остро за амбициите на СО да реализира представения чрез медиите проект за кръгово кръстовище. Този проект ще има болезнени последици върху чувствителната местна социална среда. Този проект ще бъде поредната транспортна интервенция, която е разработена без участието на урбанисти. Проектът е неподходящ за мястото и не е отчел въздействието от реализацията му върху пешеходното движение и бъдещото социално-икономическо развитие на средата.

Група Град предоставя „ПРО БОНО“ алтернативен проект за решение на това кръстовище с оценка на въздействието върху автомобилния трафик, пешеходния трафик и историческата значимост на моста.

С направеното от нас анализ и алтернативен проект ние обръщаме за пореден път внимание на столичния кмет за качествата на проектите, които се финансират от СО. Отново обръщаме внимание, че качествата на проектите имат огромно значение за града. Отново обръщаме внимание, че единственият правилен процес за провеждане на градска инвестиционна политика е чрез провеждането на легитимни градоустройствени и архитектурни конкурси, а дебатите свързани с тях е наложително да оказват влияние върху развитието им.

Група Град

11.09.2013

СРАВНЕНИЯ МЕЖДУ ДВАТА ПРОЕКТА И ОЦЕНКА 

05

ГРАД, НО ЗА КОГО?

          Ако един град се управлява от транспортен инженер, е твърде логично този негов управител да търси начин да реализира професионалните си мечти: перфектни кръстовища, мащабни градски артерии, сложни естакади, разплитащи градския трафик, градски транспорт с уникална свързаност и в крайна сметка: нулеви задръствания, щастливи шофьори и пътници,  удобен и спокоен живот в сложния градски организъм. Развитието на такава инфраструктура е чудесен източник на постоянна заетост в строителството, прилив на финансиране в градските системи, мощна политическа платформа с визия за бъдещето. Не е задължително транспортният инженер да бъде кмет. Той удобно може да бъде събирателен образ на няколко ръководители на общински структури, които да налагат политиката на града, без лицата им да се натрапват в публичното пространство. Тяхната роля е творческа и те трябва да работят на спокойствие - по-бързо да се даде зелена светлина за транспортното строителство, от което се нуждаят и гражданите, и градът!

            Дали обаче всичко това е така? Дали дълбоките бразди на новопостроеното метро не чертаят нови граници? Дали новите кръстовища и градски магистрали не разделят, вместо да свързват? Дали не отглеждаме град за трафика, вместо за хората? Дали изобщо имаме визия какво правим и какви ще бъдат дългосрочните последици от това?

            Да разгледаме София в един критичен ракурс, охладен от патоса на политическите речи в последните години: за усвояването на евросредствата, за „кръговите“, за метрото и изобщо: за неимоверния градски прогрес.

НОВИТЕ ГРАДСКИ ДЕЛИТЕЛИ.

            Делителите разсичат градската тъкан като с нож. Най-изявеният градски делител на София е жп-линията изток-запад. Отвъд линията се преминава по големи натоварени мостове или подлези. Пешеходно преминаване не се предвижда, а пресичането пеш или с велосипед е опасно за живота. Други такива делители са големи градски магистрали като бул. Сливница и бул. Цариградско шосе, бул. Тодор Александров.

            И докато градът е „свикнал“ с тези фактори, мъчейки се несмело да ги прескочи с няколко пешеходни мостчета, нови градски делители се появиха и започнаха да диктуват правилата в градския пейзаж: наземните линии на метрото.

 Новите градски "червеи" отрязват  територии като стена.

            Дали е имало друг вариант? Сигурно. Каква е цената на наземното съоръжение, сравнено с подземното? Вероятно съществена. НО! Каква е трайната следа за града от тези нови стени? Стените на съвременната транспортна сегрегация. Имат ли градоустройствено оправдание сините или зелени поликарбонатни червеи? Можеха ли да бъдат други като форма и присъствие в градската среда? Как се отразяват те на околната градската тъкан?

 Стена, която разделя.... но сякаш временно.

            Няма да можем да отговорим сами на тези въпроси. Но сме длъжни да признаем: новите градски делители са неоправдани и необмислени в чисто човешки аспект! Те ни разделят, затова някой ден ще ги разрушаваме, както разрушихме Берлинската стена. Слава богу: тяхната поликарбонатна опаковка ни подсказва, че са нещо временно, палиативно. Жалко е, че за тях са похарчени обществени пари. Жалко е, че само след 7 или 10 години ще изглеждат трагично, но тогава отдавна няма да си спомняме кому да търсим отговорност. Както днес не си спомняме авторите на панелните гета, създадени само преди трийсетина години....

КРЪГОВОТО НА ЛЪВОВ МОСТ

            Наскоро Столичен общински съвет гласува вземането на заем от 85 милиона лева за строеж на нови кръстовища. 26 милиона евро са предвидени само за мащабно кръгово на Лъвов мост. Зад голяма част от тези инвестиции вероятно стоят интереси на строителни фирми и политически кръгове, които разчитат на приходите от непрестанното строителство: дори когато това е за сметка на заем!

            Няколко тревожни факта обаче будят недоумение в тази градска политика. Лъвов мост е едва на 10то място по натовареност според измервания на Мот Макдоналд, и още 10 други кръстовища са със същата натовареност. Защо тогава точно Лъвов Мост?

            Това голямо кръгово в стил „4-ти километър“ ще има крайно негативен ефект върху други много важни процеси на градското развитие, които транспортните инженери и техните политически поддръжници не отчитат.

            Мария Луиза свързва градския център със зоната на Централна гара. Централна гара е транспортен възел с огромни потенциали и е най-логично да се развие като вторичен градски център. Ларгото, Света Неделя и Витошка ще генерират значително пешеходно движение. Мария Луиза има шансовете да се развие като Шанз-Елизе: широки тротоари, високи търговски партери. Женски пазар, Халите и Пиротска са традиционни пешеходни дестинации. Пешеходното бъдеще на Мария Луиза ще засили положителните процеси в зоната на Централна гара. Вероятното отпадане на трамвая (хипотеза, подкрепена с номиниране на проекти за Света Неделя, които премахват трамвая) ще даде възможност дори за разширяване на тротоарите! Мария Луиза е най-потенциалния булевард, който може да даде тласък за джентрификацията на северните територии на София.

 Кръговото в стил "4-ти километър" не предвижда пешеходния трафик между Централна гара и Ларгото

            Всичко това можеше да бъде подкрепено от друг тип транспортно решение на Лъвов мост, с друг фокус: ПЕШЕХОДЦИТЕ! Но уви! Пешеходните потоци не са фактор, който транспортните инженери отчитат. Те са мека и невидима материя. Мащабното кръгово ще измъчи пешеходното преминаване и ще демотивира пешеходния поток между ЦУМ и Централна гара. Това ще се отрази на търговските обекти, а оттам и на цялата градска макро-рамка. На практика, проектът Лъвов мост ще спре търговското и пешеходно развитие на Мария Луиза. И ако премахването на трамвая се случи наистина: самотните лъвове на едновремешната градска порта ще стоят в нищото, далеч от хората и трафика.

            Този проект трябва да бъде спрян, защото е голяма градоустройствена грешка!

КОЙ ЗАЩИТАВА ПЕШЕХОДЦИТЕ

Новичко и недомислено

            Никой – е отговорът. На фона на тихите професионални спорове относно заданието за конкурсите, свързани с пешеходното бъдеще на центъра осъзнаваме голямата липса на обществения защитник на Пешеходеца. Десетки милиони струва кръговото на Телевизионната кула. 1 лев обаче не бе вложен в много близкия пешеходен подлез, преминаващ под Алея Яворов.

 

 Задръстване от... пешеходци. Опасно за живота!

По-надолу, на новоремонтираното кръстовище между Драган Цанков и Евлоги Георгиев отново откриваме липса на отношение към пешеходния трафик: пешеходните пътеки преливат, а пешеходците са буквално ежеминутно застрашени от автомобилите. Новите кръстовища и транспортни възли твърде слабо защитават интереса на пешеходеца.

 Пешеходецът - под земята!

Шокиращ е проектът, изработен в структура на Столична община, демонстриращ отношението към пешеходеца - точно пред Община Лозенец, на кръстовището на Фритьоф Нансен и Левски, където отдавна трябваше да има пешеходна пътека за постоянно пресичащите към НДК, се предвиждат високи прегради и прекарване на пешеходците през близкия изоставен подлез. Анонимните транспортни инженери не само властват над града, но сякаш никой не им обръща внимание, а всяко „подобрение“ е добре дошло. Този процес ще продължи, докато Пешеходецът не осъзнае правата си и не надигне глава. Защото никой друг няма интерес да защитава правата му: от пешеходни пътеки пари не могат да се спечелят, за разлика от многомилионните транспортни възли!

МЕТРОСТАНЦИИТЕ

            Метростанциите. Концентратори на пешеходния трафик. Градски ориентири.  Сгради, посетени  много повече от Националния стадион или Арена Армеец, взети заедно. Сгради, в чиито интериори престояват ежедневно хиляди хора. Сгради, чиито входни постройки участват активно в градската среда. Такива сгради трябва да бъдат забележителност. Трябва да бъдат обществена ценност. Те се нуждаят от подход и уважение, от разбиране за стойност и дълговечност. Те трябва да присъстват в архитектурните гайдове, а след време - и в учебниците по архитектура!

 Сложното съоръжение, което не може да се реши с конкурс, защото малко архитекти могат да вникнат в същността му

            Как се случиха и защо техните болезнени архитектурни недъзи се премълчават? За всички вече е ясно: архитектурни конкурси нямало да има! Толкова била сложна материята на метрополитена, че само много запознат архитект може да я реши. Твърдение, зад което е скрито удобството и безразличието, но твърде далеч от професионалната действителност. Много по-тежки инженерни задачи са решавани на базата на спечелен архитектурен конкурс! Отпорът на архитектурната гилдия обаче е слаб. Казусът с Метростанция 20 най-после запали огъня на недоволството и протестът набира сила.

ГРАДСКОТО РАЗВИТИЕ

            Градското развитие е поредица от инициативи, най-активните от които са тези, чрез които могат да се спечелят пари. Ето защо транспортните възли изпреварват пешеходните улици и вело-алеите. Все повече обаче се убеждаваме, че развитието на града е въпрос на урбанистична култура. Ако я нямаме, следвайки единствено парите – ще нараняваме и разрушаваме сложната градска тъкан. Интегрираният план (ИПГВР) е може би първият опит за комплексен подход с комплексни очаквани резултати. Предстои да видим резултатите. А междувременно нови дискусионни платформи за градски дебати трябва да изникват в търсене на обществения и експертен баланс при вземането на точните решения. Градът не може и не бива да се развива от една глава. Кметът, главният архитект и транспортните инженери трябва да осъзнаят, че комуникационните интервенции са в общественото пространство и тяхното случване трябва да преминава през широк обществен дебат и постигане на консенсус.

юни 2013г.


 

04

КОНКУРСЪТ СОФИЯ ЦЕНТЪР

Уважаеми г-н Иванов,

Дами и Господа общински съветници,

Група ГРАД направи задълбочен анализ и представи на арх. Диков съображения за корекции в заданието с препоръки от 42 точки. Нашето разбиране е, че доброто задание е най-важната предпоставка за добър резултат. Факт е, че над 50% от тях бяха приети като основателни. Получихме уверение, че забележките ни ще бъдат отразени в заданието напълно или частично.

Eдин дълбок и основен проблем обаче остава:

Като задача на тези проекти се вменява вземането на транспортно-комуникационни решения. В заданието пише: "Не е задължително проектантите да се съобразяват с транспортно-комуникационната система по ОУП, но от тях се изисква да предложат пътно и организационно решение, в случай, че имат по-добра идея за транспортно-комуникационното обслужване на дадена зона или територия". 

Как транспортно-комуникационните идеи на 4 различни колектива ще се свържат в един общ организъм? Това, което прозира зад този факт, е липсата на комуникационна стратегия на центъра на София, която можеше да се изработи през последните години! Вменяването на транспортно-комуникационни задачи на конкурса  измества неговия фокус, а именно: градския дизайн!

Нашето мнение е, че конкурсът прескача основен етап, какъвто е комуникационен план на центъра! Такъв комуникационен план липсваше при проектирането на Витошка, в следствие на което проектантите не можаха да обяснят защо пешеходната улица се пресича от автомобили! Такъв план липсваше в конкурса за Св.Неделя и проектантите трябваше да гадаят: маха ли се трамвая или не се маха? Този план е Ваш ангажимент, арх. Диков!

Група ГРАД смята, че така поставен, конкурсът предполага допускането на сериозни базови грешки и че се измества фокуса на проектите. Настояваме като основа на конкурсните проекти да се представи такъв план!

Други препоръки, за които настояваме:

1. Състав на журито: след конкурса за Св. Неделя се уверихме, че експертният капацитет за журиране в България не може да излъчи проекти с европейско и световно качество. Настояваме привличане на други експерти, като например български архитекти, работещи на световната архитектурна сценa, или авторитетни чуждестранни архитекти с осигурен преводач! Съставът на журито, в което субективният фактор е от огромно значение, ще определи стилистиката на спечелилите проекти и оттам - бъдещето на центъра!!! Съставът на журито ще мотивира колегията да участва! Журито трябвада бъде обявено предварително, а участието на членовете да бъде гарантирано!!!

Група ГРАД се анжгажира да представи списък и препоръки за такива хора.

2. Двуетапен конкурс. Първи етап - анонимен. Втори етап - номинираната къса листа се поканва явно да защити пред журито проектите си. Този подход ще привлече повече проектанти, например млади колеги, които ще имат по-голям шанс за оценка по достойство на проекта, а не по авторитет.


Дами и Господа, от този конкурс зависи бъдещето на центъра на София!
Настояваме Комисията по архитектура и градоустройство да упражни волята си в защита на Обществения интерес и да не допуска обявяването на конкурс със задание, което създава условия за предварително провален резултат. 

Група Град

Май 2013

 

03

ЗА МЕТРОТО 

Столична община проведе конкурс за метростанция 20 с подкрепата на КАБ, САБ и SAWeek, през декември 2012 г. най-сетне имаше резултати. Проектът на архитект Виктор Хименес ще бъде реализиран за метростанция 17 на околовръстния път, проектът на Александър Шинолов - за метростанция 20 от първи метродиаметър. Можете ли да коментирате конкурса и неговите резултати?

Метростанция 20 -  един от двата спечелили проекта

За съжаление, благодарение на упоритата съпротива на общината, развитието по този конкурс е меко казано абсурдно. Безпорно, за професионалната ни общност конкурсът за Метростанция 20 бе лъч надежда, че нещата могат да се случват по нормален начин. Конкурсът беше организиран добре, беше позициониран в престижни световни архитектурни онлайн платформи и имаше голям международен интерес към него. Представените проекти, включително наградените, бяха на високо ниво, както и състава на журито.

 Журито на конкурса Метростанция 20

За момент повярвахме, че наистина нещата се случват, но уви после дойде разочарованието. След две години ходене по мъките след провеждане на конкурса имаме следната ситуация: спечелил е проект, който не може да бъде изпълнен защото "случайно" възложителят открил магистрални топлопроводи, които не могат да бъдат преместени, текущо строителство по незнайно какъв проект след търг за инженеринг, в който спечелилият проектант няма нищо общо, спечелилият конкурса съди възложителя, а спечелилият второ място чуждестранен проектант е излъган, че някога в бъдеще ще се реализира подобен на неговия проект. С две думи: срамна и абсурдна ситуация.

 Главният архитект с назидателен тон обяснява на 400 колеги защо не може да се реализира проекта.

Отговорните за тази ситуация Метрополитен и Столична община (и НАГ) трябва да понесат своята отговорност за несъобразяване с обществените и професионални интереси, както и за уронване на престижа на страната пред международната професионална общност. Това е с няколко думи ситуацията по конкурса за Метростанция 20.

- Често простите конструктивни решения са по-евтини в сравнение с архитектурните решения, каква е ценността и ролята на архитектурата в случая?

Опаковането на инженерните съоръжения  не е единствения възможен подход за решаване на интериорите.

Конструкцията е неразделна част от архитектурата и не бива да се търси разделителна линия между тях. В преобладаващата част от съвременните архитектурни течения се цени експонирането на конструкцията и моделирането й в подчинение на общия архитектурен образ. Този подход е противоположен на откровено украшателски архитектурни похвати, развиващи се независимо от конструктивното решение и имащи за цел да замаскират истинската му същност.

Затова е и безмислено да говорим за съвременна архитектура в софийските метростанции, тъй като при тях конструктивния и архитектурния проект се развиват независимо един от друг, като на архитектурното решение му е оставено пространство, в което само да опакова в "целофанче" вече предопределената конструкция. Само ще кажа, че така по света се е изграждало метрото преди 50 години, но не и сега, в 21-и век.

- Каква е ролята на разположението на метростанциите за градската среда и вписването им в своето обкръжение?

Метростанциите са ключови елементи от градската среда. Те могат да се превърнат в символ на града и да са носител на идентичност, като например входовете на Парижкото метро от епохата на сецесиона, или да са фокуси на околното градско пространство, както например са някои от метростанциите на Московското и Виенското метро. Могат да бъдат вградени в обществени сгради или част от мащабни подземни пространства.

Във всички случаи те трябва да се разглеждат като важна намеса в градската среда, а не просто като поредния подлез с ескалатори и асансьор. Разположението на излазите на терена и тяхното пространствено оформление, прилежащите пешеходни пространства и връзките с други съоръжения в градската среда, както и отношението към околното застрояване са основните проектантски предизвикателства, които трябва да бъдат решени за умелото вписване на метростанцията в градската среда. Но преди всичко трябва да се търси цялостно решение при проектирането на метростанцията и прилежащото градско пространство, а не да се развиват отделно.

 Пешеходците влизат в Метростанцията "зад ъгъла", просрещнати от голям надпис КАСА, където се плаща нещо друго. Едно от най-големите функционални недоразумения на Метрополитена.

В подземната си част метростанциите са продължение на наземното градско пространство под земята, затова не трябва да се разглеждат като подземни сгради, а по-скоро като подземни улици и площади. В тях обаче има по-особен баланс на публичното и личното пространство, както и различно усещане за мащаб и архитектурен детайл спрямо наземните пространства и сградните интериори.

Метроспирката прегражда пътя на пешеходния поток от Витошка към парка на НДК.  Асансьорът за инвалиди е точно в оста на входа на парка.

В добрите световни примери е овладяна тази специфика. Също така, в архитектурата на съвременните метростанциите се търси обвързване на надземното и подземното пространство чрез общ архитектурен код, или чрез визуалното обвързване посредством атриуми, пробиви и т.н., но отново водещ мотив е диалогът между метростанцията и околното градско пространство. В този контекст с тъга отбелязваме, че Софийските метростаниции са неадекватни към околната среда и не добавят архитектурна стойност в градския облик. Същото се отнася и до архитектурния облик на пространството на пероните и вестибюлите. Просто архитектът е липсвал в ключови етапи от проектирането на метрото.

 Твърде съмнителни са архитектурните качества на тези постройки. Авторът - неизвестен.

- От градоустройствена гледна точка - каква е ролята на метрото за развитието на съществуващите територии, за развитието на инфраструктурата в столицата и за новите територии и насоки за растеж на София? Можете ли да коментирате схемата и лъчовете на метрото и разширението до летището като най-актуалния изпълняващ се в момента лъч?

Метрото е основен фактор за градско развитие. То не трябва да се разглежда само като инженерно средство за решаване на проблемите на масовия градски транспорт, а като ключов фактор за развитие на определени градски територии. Затова при избора на трасе не трябва да бъде водещ фактор цената на строителството или техническите трудности, а потенциалът за развитие на територията, която то ще обслужва и интеграцията с другите елементи на транспортната инфраструктура. В досегашната практика на изграждане на Софийското метро се случва точно обратното, трасето се избира предимно на база как ще бъде най-лесно и най-евтино да се построи.

Проектите за изграждане на метрото трябва да бъдат развивани паралелно с други инфраструктурни проекти, касаещи дадената територия, за да се постигне максимален ефект от инвестицията. Не е достатъчно да се рехабилитират булевардите и да се възстановява настилката - необходими са комплексни инфраструктурни решения на ключови места, например на бул. Ал.Малинов в Младост. Също така трябва да се разшири обхвата на намеса в градската среда около метростанциите. От изграждането на Метродиаметър 1 и 2 имаме абсурдните ситуации, когато излизайки от метростанцията тръгваш по някаква алея и тя свършва в нищото след 20 м.

 Една от схемите за развитие на Софийското метро - гъсто населени граски територии остават извън обхвата на метрото

Относно Софийското метро трябва да кажем и че няма ясна схема за неговото развитие. Има много идеи и варианти за удължаване на съществуващите трасета и метродиаметър 3 без цялостна концепция. Пример за това са опитите да се отклони лъч на метрото до спортната зала, като достъпа да масовия градски транспорт не е планиран при изграждането на това голямо спортно съоръжение, а метростанцията на летището не е обвързана по никакъв начин с потенциала за бъдещото му развитие - тя просто забива в пистата до терминал 2 и изолира терминал 1.

С избраната в миналото схема на радиални лъчове, които се пресичат в центъра на града и се разтварят в периферията, се изолират големи и гъстонаселени градски територии между лъчовете в периферията без достъп до метро. Това са кв.Витоша, Студентски град, кв.Стрелбище, кв.Мотописта, кв.Гео Милев и други. Трябва да се търси решение за развитие на метрото и в тези зони. Абсурдно е значими градски функционални зони като Студентски град и Зоопарка да нямат достъп до метро.

Може би звучи странно, но като заключение мога да кажа, че до момента, с малки изключения като лъча до Бизнес парка, софийското метро се развива предимно заради себе си, а не заради града.

Интервю на арх. Ангел Захариев за в. Строителство Градът

май 2013г.

 

02

КОНКУРСЪТ Е МЪРТЪВ, ДА ЖИВЕЕ КОНКУРСА!

Коментар на ГРУПА ГРАД относно конкурса за площад „Света Неделя“

В най-новата история на София трудно можем да се сетим за обявяването на истински архитектурен или градоустройствен конкурс за градско пространство, квартал, площад. Казваме „истински“, защото етикетът „конкурс“, знаем, с лека ръка се лепи тук и там от столичната администрация, а резултатите от анонимните инжeнерингови проекти, спечелили търгове по Закона за обществените поръчки или просто възложени като „ремонтни работи“, са ни до болка познати. Неколкократно сме обявявали нашата позиция, че без прозрачност и провеждане на архитектурни или градоустройствени конкурси (истински, разбира се) ще се отдалечаваме все повече от цивилизования свят и за жалост ще свикваме все повече с обкръжаващата ни посредственост.

Няма съмнение, че новината за обявяването на международен архитектурен конкурс за интервенция в самото сърце на София беше дългоочаквана. Площадът „Света Неделя“ и ареалът около него са изключително интересни в градоустройствен и исторически план. Напластяванията от хилядолетна история, концентрацията на храмове от различни религии и културни/политически строеве от Древността до наши дни безспорно сформират уникалния дух на мястото. Тази рядка сплав от културни натрупвания и превратности на историята прави мястото културен и урбанистичен феномен, който, да не забравяме, принадлежи не само на нас, жителите на София, но и на целия цивилизован свят.

Приветстваме усилията на общинската администрация да направи крачка напред и да организира конкурс „Урбанистична концепция и архитектурно-благоустройствено оформяне на площад „Света Неделя”. Приветстваме доброто желание, което може да се превърне и в успешно ново начало. Но дали нещата стоят наистина така, както изглеждат от пръв поглед? Споменахме по-горе, че провеждането на конкурси за общественозначими проекти е задължително, но не трябва да се пренебрегва факта, че успешният резултат от всеки конкурс се крие в спазването на три основи условия, а именно:

1. Предоставяне на професионално изготвено задание, базирано на задълбочени предварителни проучвания и съдържащо необходимите изходни данни и ясно формулирана цел.

2. Формиране на независимо, професионално и авторитетно жури.

3. Отговорно намерение на възложителя да реализира проекта, спечелил конкурса, и неговата воля да защитава и отстоява на по-късен етап проекта с неговите достойнства в процеса на изпълнението му.

Ако едно от условията не е спазено, и най-престижният конкурс е обречен на неуспех и се обезсмисля напълно. Нещо повече - поканата за участие в конкурс е изключително отговорно действие, тъй като участниците влагат значителен ресурс от интелектуален труд, време и финансови средства. Едно несериозно отношение на организатора лесно може да се превърне в циничен акт спрямо участниците и да бъде възприето от професионалната общност като злоупотреба. От друга страна, участието в конкурсите е доброволно. Както организаторите целят да получат най-добрия проект / продукт, така и проектантите преценяват преди участие, дали си струва да участват и какви са залозите за инвестиране на труд и средства в това.

И тъй като конкурсите в България са изключителна рядкост, обявлението на Столична Община е хвърлен камък в спокойната вода.

Но да погледнем по-отблизо как стоят нещата:

Първо, генезисът на идеята, причините и начинът за вземането на решение за обявяване на конкурса са неизвестни на професионалната гилдия и на заинтересуваната общественост. До този момент в публичното пространство не са предлагани дебати и обсъждания на темата. От никъде не става ясно, че съществуват някъде задълбочени проучвания, а още по-малко да има социален консенсус по въпроса в каква посока би трябвало да се работи. На участниците се предлага да разработят транспортно-комуникационни схеми, без да се предоставят изходни данни за такива (липсва дори информация за съществуващите обществени гаражи, няма информация за метротунелите, предоставената комуникационна схема е неактуална, няма статистика на трафика и т.н...), Програмата дава пълна свобода за взимане на решения: от премахването на трамвайните линии до обособяването на нови пешеходни зони, при положение, че в центъра на града подобни интервенции могат да разбият макрорамката на градския трафик. Дори и непрофесионалисти знаят, че подобни решения се взимат след обстойни анализи, изчисления и симулации. Изглежда, че ако участниците в конкурса предлагат промени в комуникационната схема – трябва сами да изговят комуникационни схеми, със статистика на трафика и трафик-анализи на предложените изменения! Това ли е предмета на конкурса и на каква цена?

Второ, както всички знаем ареалът на площад „Света Неделя“ е наситен с археология, като има данни под него да се намира „Преториума“. Очакванията на организаторите, както пише в заданието, са да се представи „Концепция за поетапно и цялостно разкриване и проучване на археологическите дадености, както и тяхното експониране и социализиране“ и т.н. Тук определено е възникнало недоразумение, тъй като за археологията под площада е предоставена бегла информация и са възможни всякакви изненади. Защо не са направени заснемания от повърхността с известни методи като гео електтромография, вертикално електрическо сондиране или земно-пробивен радар – не е известно. Технологиите биха могли да дадат реален профил на археологията под площада и се изпълняват стандартно в България!

Това логично поставя въпроса – защо се организира конкурс за оформлението на нещо, за което не са събрани необходимите данни?

Трето, конкурсното задание изисква силуетни решения с предложения за надстрояване и преустройство на покривите?! И не само това, от участниците се очаква „Оцветяване и художествено-декоративно оформяне на фасадите на сградите“. Това само по себе си е абсурдно и би имало смисъл, ако всички фасади на площада бяха на един собственик – например на Столична Община или на държавата, както това се случва в Румъния.

Четвърто, конкурсът е обявен като международен и анонимен с международно жури (2 бр от чужбина). До момента не ни е известно къде извън България е обявен конкурсът, поне в утвърдените световни сайтове липсва информация за него. Явно се предполага, че европейската архитектурна гилдия редовно следи сайта на НАГ. Но след като една част от конкуренцията (чуждестранната) е елиминирана, да видим как стоят нещата с журито. В декларация №2, (една от многото) участниците трябва да декларират следното:

„Не съм свързано лице с членовете на техническата комисия, на журито, резервните членове на журито, съгласно Търговския закон и/или Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси„. Дотук добре, но изглежда, че анонимният конкурс за организатора означава и анонимно жури, поне до този момент не е обявено поименно такова. Бихме искали да зададем въпроса към Столична Община – кой участник би подписал доброволно декларация, че не е свързано лице с журито по еди-кой си закон, след като журито е неизвестно и не можеш да знаеш дали не си в нарушение (може някой роднина на участник да е поканен в последния момент да журира).

Пето, наградният фонд. Нека да анализираме внимателно необходимия ресурс от специалисти и работна сила, които да представят изискуемите решения с необходимата задълбоченост и компетентност. Минимум 2 високо квалифицирани архитекти, 1 конструктор, 1 археолог, 2 комуникатори, 2 инженери по подземна инфраструктура, 2 презентатори, 4 помощник-архитекти и чертожници, координатор. (да забравим за макет....) 15 души минимум! За два месеца работа този екип ще инвестира собствени средства в работно време минимум 30 000 лева! Сами разбирате, че дори първа награда не покрива тази инвестиция! Кой тогава ще участва? Екипи, склонни да подарят труда си на СО? Или екипи от няколко човека, които ще направят проект между другото? Сами се досещаме какви ще бъдат резултатите!

Шесто, ако наградният фонд представлява известна мотивация, то истинската мотивация във всеки конкурс е правото на реализация. Но съгласно конкурсната програма, спечелилият първа награда от конкурса няма да проектира в последващите фази, а ще бъде консултант на спечелилият впоследствие търга за проектиране. Също така няма никаква гаранция, че ще се изпълнява проектът, който е спечелил първа награда, и няма гаранции, че проектът не може да бъде променен в бъдеще от другия проектант, спечелил търга!

С една дума, основната мотивация липсва!

Резюме

Всичко това показва, че организаторът или няма капацитет за организиране на градоустройствен конкурс от този калибър или организира конкурс-фарс, с предизвестен неуспех и с цел да отклони вниманието от другите набъбващи проблеми, свързани с качествата на безконкурсната общинска архитектура от последните години, която нарекохме „Боза”.

Дали София ще получи това, което заслужава, зависи изцяло от градската администрация! А дали ние, на които ни пука за София, ще участваме в този фарс, остава да въздъхнем и сериозно да помислим....

SNAPSHOTS“ Петър Диков

Като финал и помощ за тези, които все още се колебаят дали да участват на Конкурса за площад „Света Неделя“, цитати по спомен от изказванията на главния архитект на София по повод на конкурса на дискусионния форум „Лицето на твоя град”, организиран от сп. „Мениджър“ на 31.01.2013г.:

...архитектурната общност е длъжник на общината...”, „...архитектите трябва да дарят от времето си и от средствата си и да предоставят добри идеи на конкурса...”, „...наградният фонд е мизерен, но това е положението, пари няма...”, „...спечелилият първа награда няма да проектира, ще има допълнителен търг с цена за проектанта...”, „...журито не се обявява, за да не започнат архитектите да се договарят с него...”!?!

КОНКУРСНОТО ЗАДАНИЕ МОЖЕ ДА РАЗГЛЕДАТЕ ТУК

01

Анализ на проблемите пред създаването на качествена промяна в градската среда на София

Качеството на градската среда, оформлението на публичните пространства и изпълнението на цялостна визия за града засягат всички жители и посетители на София. В момента работата на Столична община прилага куп от грешни практики, които водят до влошено качество на реализираните проекти и отдалечаване от общата цел – качествена промяна на градската среда и създаване на съвременен европейски облик на града.

За постигането тази цел и превръщането на София в европейска столица с достоен облик е необходимо да се преодолеят няколко фундаментални проблема, свързани с проектирането на обществените инвестиционни проекти и градската среда.

Лошите практики, неосъзнаването на ролята на проектирането в общия инвестиционен процес, пречките пред създаване на конкурентна среда и съревнование на проектни решения са фактори, които обричат на неуспех всички намерения целящи обновлението на града.

Днешното проявление на тези проблеми е в резултат на натрупването на грешки в управлението на града, установяването на лоши практики, пропуски и законодателни проблеми, както и други фактори в годините на преход след 1989г. Въпреки сериозните последствия от дългото натрупване на грешки в годините, тези проблеми са решими. Единственият възможен път за преодоляването им е чрез намирането на нов управленски подход, базиран на добрите европейски практики

Много са примерите за неуспех и пропуснати възможности, като рискът е повишен с активизирането на процесите по усвояване на европейско финансиране и реализацията на ключови градски проекти, като метрото.

Съществува огромна разлика в представите за свършената работа от администрацията и управата на града, и реалната ситуация. Синдрома на „розовите очила” сред градската управа вирее на елементарната основа, че е важно „по-добре нещо да се прави, отколкото да чакаме светлото бъдеще”. С реализацията на редица не-добри проекти Столична Община постига „Заключващ ефект“ в градските пространства: инвестицира се в некачествени проекти и през следващите 20 години нови инвестиции за поправки в тази среда няма да има.

Настоящият текст анализира основните текущи проблеми в сферата на градското развитие, свързани с процесите на подготовка, възлагане и изработка на обществени инвестиционни проекти и проекти за градска среда.

 

Проблеми:

1. Лоши практики и сбъркани процедури за избор на проектант и възлагане на проектиране на обществените проекти и градска среда

2. Слаб административен капацитет при възлагането и контрола на обществените проекти.

3. Липса на адекватно финансиране на процесите свързани с възлагане, изработка и управление на проектите

4. Липса на достъп до информация и непрозрачност при взимането на решения

5. Липса на обществен контрол върху органите и лицата отговорни за пространствено развитие на града

6. Липса на популярна и обществено подкрепена визия за развитието на града, както и стратегии за решаване на конкретни наболели проблеми

 

Анализ на проблемите:

1. Лоши практики и сбъркани процедури за избор на проектант и възлагане на проектиране на обществените проекти и градската среда.

Съществуват няколко утвърдени лоши практики при възлагането на проектиране с обществени средства, както в Столична община, така и в повечето градове в страната. Те могат да бъдат разделени на няколко групи:

  • Директно възлагане на приближени до главният архитект лица и фирми без обявена мотивировка за избора и при пълна липса на прозрачност. Същата практика е установена и при избора на проектанти за станциите на метрото от страна на Метрополитен ЕАД. Примери – метростанциите от метродиаметър 1 и 2, реконструкцията на бул.”Витоша”.

  • Служебно възлагане от Общината към общинските предприятия Софпроект и София Проект на проектантски и консултантски дейности, които би трябвало да са обект на търгове и конкурси. Работата на предприятиятията са в явен конфликт на интереси с техния принципал и действа в разрез със законите в страната и принципите на конкуренция и свободен пазар. Примери: реконструкцията на Южен Парк, бул.”Витоша”, парк „Студентски“ и много други

  • Директно възлагане на проектиране под предтекст за „авторско право”. В този случай общината възлага директно проектиране на лица под претекст, че те са носители на „авторските права” върху обекта. Тези твърдения твърде спорни според формулировките на Закона за авторското право: Как и върху какъв точно проект се е създало това авторство. Под предтекста за авторство се избягва провеждането на конкурси. Примери: пространството около НДК, Ларгото.

  • Организиране на търгове за проектиране вместо организиране на архитектурни (или архитектурно-инженерни) конкурси с основни критерии най-ниска цена и най-къс срок за проектиране, или организиране на търгове за „инженеринг”, включващи обща процедура за избор на проектант и строител. По този начин се нарушават основните принципи за съревнование на идеи и на разделяне на процесите на проектиране и строителство. Примери: Част от метростанциите, всички инфраструктурни проекти.

  • Организиране на псевдо-архитектурни конкурси или лошо организирани архитектурни конкурси с фундаментални пропуски в заданието, пропуски в процедурите за обявяване и провеждане на конкурсите, демотивиращи награди, липса на последващи ангажименти към реализацията на проектите, неавторитетно жури. Примери: конкурсите за площад „Св.Неделя”, реконструкция на Женския пазар.

Описаните лоши практики са в основата на лошото качество на крайния резултат от инвестиционните намерения с публични средства.

Липсата на реално съревнование на идеи води до отдалечаване от търсения европейски образ на града.

Реализирането на проекти по точи начин лишава колегията от право да участва в обществените пространства на София.Единственият изход от порочния кръг е провеждането на истински архитектурни конкурси, организирани и провеждани по правилата на добрите европейски практики.

2. Слаб административен капацитет при възлагането и контрола на общестевните проекти.

Част от утвърдените лоши практики, описани в т.1 се дължат на слабия административен капацитет на общинската администрация, или изобщо липсата на такъв.

В общинската администрация, включително общинските предприятия и Направление „Архитектура и градоустройство” няма изградени звена и обучен персонал за организирането и провеждането на истински архитектурни конкурси. С тези задачи се ангажират лица с недостиг на мотивация, познания и организационен капацитет в тази област.

Съществува и сериозна съпротива от отговорните лица във връзка с въвеждането на добрите практики при възлагането на проекти и организирането на конкурси. Това се обяснява освен с липсата на познания в тази област и мотивация, но и със съмнения за обвързаност и корупционни схеми.

Необходимо е серизно преструкуриране на администрацията, което е свързано преди всичко с осъзнаване на проблема, запознаване с добрите европейски практики и тяхното прилагане.

Друг подход е използването на външни организации, експерти или фирми, които да подпомагат дейността на общинската администрация.

3. Липса на адекватно финансиране на процесите, свързани с възлагане, изработка и управление на проектите

Не се осигурява адекватен финансов ресурс за изработката на проектите, както и за тяхното управление.

Не се осъзнава, че обществената архитектура се нуждае от значително по-голям ресурс от време и пари за подготовката на заданието (дебати, експертна дейност), и провеждането на конкурси (дори ако е небходимо повтарянето им до избор на правилния проект!).

Бюджетите за капиталови разходи се формират без да се взима предвид цената на проектирането, като в същото време няма отделен делегиран бюджет за проектиране. Липсват бюджети за организиране на конкурси, както и за администриране и управление на проектантския процес.

Наградните фондове за обявените конкурси са неадекватни спрямо обхвата и значението на задачата – такъв пример е конкурсът за пл.Света Неделя.

При реализирането на проектите е очевидна една несправедливост - съотношението на стойността на проектирането спрямо общата инвестиционна стойност е в пъти по-ниска спрямо европейската и световна практика. Общината „минава метър“ с проектирането, като го възлага служебно или на най-ниска цена с цел за „проектна готовност“ и в крайна сметка – реализация на СМР.

Това рефлектира директно върху качеството на проектите и съответно върху качеството на крайния резултат от инвестицията.

Отпуснатите средства за проектиране по различни програми, включително финансиране от ЕС, не се използват адекватно спрямо нуждите и реално постижимите цели.

4. Непрозрачност при взимането на решения и липса на достъп до информация.

Управленските решения, свързани с градското развитие и формулиране на обяществените приоритети в тази област, се взимат при пълна непрозрачност, с тотална формализация на обществения дебат и със силно участие на субективни фактори.

Общественият дебат за формулирането на целите и приритетите при вземането на решение е формален или липсва. Всички решения се представят на обществеността пост-фактум през медиите, без да се представя адекватен анализ и обосновка на взетото решение. В същото време тези решения касаят изразходването на огромни финансови ресурси и предопределят развитието на града.

Пост-фактум се провеждат формални обществени обсъждания, които имат за цел само формалното спазване на закона, а не изграждането на конструктивен диалог между заинтересованата общественост и общинската администрация. Не се канят лично заинтересовани групи и експерти. Не се публикуват протоколите от тези обсъждания и не се взимат в предвид съществените коментари. Липсва медийно покритие на тези събития.

Като резултат от липсата на работещ обществен дебат, в самото начало на процеса се стига до остра обществена реакция срещу определени инвестиционни намерения и спирането им. Това довежда до отчуждаване между общността и администрацията

От друга страна, липсва обществен достъп до информация за проектите. За нито един от обществените проекти, които се изпълняват в момента, няма публично достъпна информация освен представената в медиите. Липсва информация за проектите в процес на проектиране, кой ги проектира, по какъв начин е избран проектантът, каква е стойността на проектирането, подробна информация за проектните решения. Конретен пример е проектът за реконструкция на бул.Витоша, в момента е започнало строителството, а никаде не е публикуван проектът който ще се изпълнява. В момента обществеността не знае какви проекти тончно се работят и от , от кого и на какво основание.

5. Липса на обществен контрол върху процесите, органите и лицата отговорни за пространственото развитие на град.

Липсват действащи механизми за упражняване на граждански контрол върху действията на администрацията и отговорните лица – общински съвет, кмет, заместник кметове, главен архитект, директори на дирекции.

Въпреки, че има обществени съвети в някои сфери като образование и бизнес, няма обществен съвет по пространствено развитие и благоустройство.

Постоянни опортюнисти в обществените обсъждания са шепа активисти, които създават за общината усещането, че е осъществено представителство на гражданското общество. Но това не е така. Оправданието за незаинтересованост от страна на по-широк кръг от граждани и експертни организации е единствено поради некомпетентна работа на връзките с обществеността на общината.

Чрез ограничаване на достъпа до информация (обикновено се свежда до публикуване в сайта на общината) и липсата на достатъчно добре публично разгласена информация общинската администрация ограничава възможностите за ефективен граждански контрол, като има съмнения и за умишлено скриване на информация с тази цел.

6. Липса на обществено популярна визия за развитието на град и стратегия за устойчивост по време на криза.

Въпреки наличието на устройствени планове -общ устройствен план, подробни устройствени планове, интегрирания план за развитие в процес на изработка и редица други документи, касаещи пространственото развитие на града, липсва обща и популярна визия за развитието на столицата с ясно формулирани дългосрочни цели. визия и цели.

С какво устройствената и градска политика подпомага устойчивото развитие на общностите?

Моловете и хипермаркетите се превърнаха в мощни генератори на въздействие в градската среда, а политика за въздействие върху тяхното развитие липсва.Периферни проблеми като бъдещето на панелните комплекси, бъдещето на ромските гета, образно казано се „замитат под килима” и се оставят да се решат от само-себеси, или пък се третират с непоследователни, повърхностни и често противоречиви действия.

Редица нови квартали се развиха несъразмерно: без инфраструктура,без тротоари, без училища и детски градини.

Пропускат се златни шансове за развитието на „зелените клинове“ и връзката им с планината.

Развитието на транспортната инфраструктура е мимикрийно. На моменти се основава на ОУП, а на моменти забравя за него. Пример: спорните кръстовища на 2 нива в Борисова градина (заложени в ОУП) и от друга страна – кръговото на Лъвов мост (не е заложено в ОУП).

Противоречиво е действието на общината за разшряване вместо свиване на улици в центъра на града с цел затихване на движението и насърчаване пешеходното движение (например разширението на бул. Драган Цанков)

Финансово-инвестиционната политика за въздействие върху средата е непопулярна: какви средства се гласуват за инфраструктура, обществени пространства, обитаване, паркове и т.н. Болезнен е въпроса с взимане на заеми за спорни инфраструктурни проекти! (например кръговото на Лъвов мост). Ясната цел, като кандидатурата на София за европейска столица на културата все пак е добър опит в който към процеса са приобщени граждански и външни експертни организации. Този процес обаче е само в областта на „меките мерки“ и до голяма степен – оправдателен за Столична община, че работи успешно и в партньорство с гражданското общество.

Група Град

София

Март, 2013